Ето така се започва всяко пътуване, с неприятности, но пък с бързи решения. Надявахме се ауспуха да издържи до Смолян.

След като пристигнахме към 2 през ноща, на другия ден ни беше доста тежко Марто, Ачката и Ива едвам се движиха.

По обяд в супера се разиграваше предпразнично пазаруване.

Няма как да не забележите очилата.

Проблема с кофтите зимни гуми се решава с двама на предния капак, но пък след това се появява проблема с видимостта.

Чилката се присъедини към нас.

Димо, Иво и Чоко преди да отидем на мини рампата в Смолян.

Домашния уют е навсякъде с нас.

На другия ден трябваше да направим няколко нови уреда, наложи се да преместим тази тръба с няколко километра за да можем да я покараме.

Сашко се появи и той.

След като намери това, което търсеше в колата, показа умело как се снима от залежала позиция.

И на него му се получаваше.

Жорката слуша музика на кенефа.

Димо реши да тества нещо различно.

Ако влизате в блога често, ще знаете колко често ни спират полицаите в Смолян. Тук този ме видя как го снимам и не му стана приятно.

Вечерта отново към рампата.

Димо.

За съжаление, дните на рампата са преброени, ако някой от общината в Смолян не направи нищо по въпроса. Неправилното строителство е задействало свлачище, като съвсем скоро рампата ще тръгне по него.

За да снимаме ситуацията от високо със Сашо трябваше да минем през оградата на строежа. Добре, че не сме някой 150 кг. чичковци .

Сашо репрезент.

Мисля, че снимката сама говори за себе си. Поредния път когато куките спираха някой от нас, този път бяха Димо, Иво и Ачката за това, че караха по пътя.

Димо след сутрешното ходене до тоалетната.

Жорката се качи отново, и ни показа как се носят тесни гащи и как се кара

Жоро, Марто, Чоко и Димо

Бивака

Иво след калбото в калта.

Ето така изглеждаше и тазгодишното петното. Вижте как беше миналата година тук и тук.

Tags: Димо Петков, Христо Чилов